Библиотека

Какво е Озонът?
Озон (/ˈoʊzoʊn/от гръцки) (или триоксиген) е неорганична молекула с химическа формула O₃. Това е бледосин газ с характерна остра миризма. Озонът е мощен окислител и има много индустриални и приложения в бита, свързани с окислението (включително и в медицината).

Какво представлява Озонотерапията?

Озонотерапията е допълващо лечение в медицината на различни болестни процеси чрез използване на утвърдени системни, перорални и локални методи на прилагане на озон в съответни лечебни режими, дози и концентрации, произвеждан от специално разработен медицински озонов генератор под формата на кислородно-озонова смес с вариращи съотношения от 99,95-95% кислород към 0,05-5% озон и базирайки се на мощните окислителни свойства на озона и способността му да предизвиква контролиран оксидативен стрес в жив организъм.

История

През 1785 г. холандският химик Martinus van Marum провежда експерименти, включващи електрически искри на водна повърхност, когато установява необичайна миризма, която той отдава на електрическите реакции, без да осъзнава, че всъщност е създал озон.

Половин век по-късно Christian Friedrich Schönbein установява същата остра миризма, която често се получава след гръмотевична буря. През 1840 г. той успява да изолира газообразно химическо вещество и го нарича „озон“, от гръцката дума ozein (ὄζειν), означаваща “миришещ“.

Поради тази причина откриването на озона често се приписва на Schönbein. Той намира и сходство между мириса на озон и тази на фосфор и през 1844 г. доказва, че продуктът от реакцията на белия фосфор с въздуха е идентичен. 

След 1840 г. са проведени много проучвания върху дезинфектиращите свойства на озона, но едва около 20 години по-късно новоокритото вещество е било разпознато като триатомна алотропна форма на кислорода. През 1856 г. Thomas Andrews доказва, че озонът се образува единствено от кислород, а през 1863 г. Soret описва връзка между кислорода и озона, установявайки, че три обемни единици кислород водят до образуването на две обемни единици озон.

Първият генератор на озон е произведен в Берлин от немския изобретател Ernst Werner von Siemens, който е и автор на книга за озона и водата, довело до поредица от пилотни проекти, по време на които били изследвани дезинфектиращите свойства на озона. През 1857 г. Werner von Siemens конструира първата усъвършенствана магнитно-индукционна тръба, с която Kleinmann провежда първите опити за унищожаване на микроорганизми с озон и също така извършва първите озонови инсуфлации при животни и хора.

Формулата на озона, O₃, е определена едва през 1865 г. от Jacques-Louis Soret и потвърдена по-късно от Schönbein през 1867 г.

През 1896 г. Nikola Tesla патентова първия озонов генератор с коронен заряд посредством електрически заредени метални пластини в контакт с околния въздух, а през 1900 г. основава компанията „Tesla Ozone Co.“, производител на генератори за медицински цели.

Навлизането на озона по-масово в клиничната практика се счита, че идва от Германия. През Първата световна война 1914-1918 немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължи на голямото количество озон във въздуха. Д-р Anton Wolff още през 1915 започва масово приложение на озона като антисептично средство. Немските лекари обработвали с озон трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и за кръвоспиране при рани. През това време активно творят, работят и издават ценни ръководства по озонолечение австралийския хирург Erwin Payr (1871-1946) и швейцарския дентален хирург E.A. Fisch 1899-1966), последния от които пише дисертация 1950 върху озона в медицината и сътворява генератора CYTOZON, залегнал до ден днешен в апаратурата за озонотерапия в стоматологията. Научни проучвания в денталната медицина след E.A. Fisch се появяват едва през 80-те години благодарение на разработките на H. Kirschner и A. Filippi.

            1936 френския лекар P. Aubourg въвежда метода ректална инсуфлация на озон при лечение на фистули и хроничен колит с добър успех и по-късно за системно приложение и така отваря път за използването на озонотерапията и в педиатрията. По-късно, след втората половина на двайсети век излизат наръчниците на хирурга Hans-Georg Knoch по проктология и ректална инсуфлация, които доразработват подробно този метод.

            По време на Втората световна война 1939-1945г. активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, други тежки травми, получени на фронта.

            След войната, обаче, практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието на надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Едва през 70-те години на миналия век отново специалистите си припомнят за лечебните свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания.

            Hans Wolff (1927-1980), Joachim Hänsler (1908-1981) и Siegfried Rilling учредяват през 1972 Германско медицинско дружество на озонотерапевтите. Цялата лекарска и изследователска работа на Ханс Волф е посветена на озона и чрез множеството си публикации и практика той има огромен дял в разпространението на озонотерапията по целия свят. През ноември 1973 е основан Международният институт за изучаване на озона като обществено-научна и просветителска организация.

            На Hans Wolff 1968 се приписва и въвеждането в практиката на метода голяма автохемотерапия (MAH), съвместно с Joachim Hänsler и неговата фирма тогава за производство на медицински озонови генератори с точно дозиране през 60-70 години на XX век.

            Разработването и разпространяването на метода газификация в сак дължим на H. Werkmeister и O. Rokitansky през втората половина на изминалия век.

            През Италия лекаря ортопед Cesare Verga разработва през 80те години на миналия век методът дисколиза за интрадискално лечение на хернии с озон и локалното приложение на озон паравертабрално по метода дискосан при гръбначните дегенеративни и възпалителни заболявания. Негов ученик- италиански физиолог от Сиена проф. Velio Bocci (1928 - 2019) поема по-късно развитието на озонотерапията в Италия под егидата на националната асоциация на италианските озонотерапевти, разработвайки ключови ръководства и учебници по практика и теория на озонолечението, залегнали в съвременните разбирания за приложение и механизми на действие на озона.

            Сериозен тласък за развитието на озонотерапията, така както я познаваме днес, е даден от озонотерапевтичната школа на Русия. На нея се дължи и натрупаната голяма база данни от научни проучвания в областта, вкл. и навлизането и доказването на ползите от употребата на озонирания физиологичен разтвор венозно в практиката. Държавният медицински институт на Нижни Новгород през 1977 разработва под ръководството на академик кардиохирург от Руската Академия на Медицинските Науки (РАМН)- Борис Ал. Королев (1909-2010): озониран физиологичен разтвор като системен метод на приложение. Последвалите обширни проучвания и специално публикуваните трудове на проф. Станислав Дм. Разумовский (1974 – „Озон и реакциите му с органичните съединения“) са тласък за натрупване на съвременни научни данни за всички познати механизми на озонотерапията. През април 1979, за първи път в света се прилага озониран кардиоплегичен разтвор в коронарния кръвоток на болен при операция на вроден порок на сърцето в Русия. 1986г. е проведено от същия институт и първото екстракорпорално озониране на кръв по време на кардиооперация за протезиране на митрална клапа. Разработени са и приложени в практиката от руската школа още множество авангардни методи на озонотерапия, които се изучават и използват в целия свят, за които не малка роля изиграват руски изследователи като Клавдия Н. Конторщикова, Геннадий А. Бояринов и Сергей П. Перетягин Последният е и настоящ председател на Руската озонова асоциация и член на международния научен отдел ISCO3 на IMEOF.

            Не малка е и заслугата за натрупване на научна база данни и практически ръководства на кубинската медицинска школа, особено след учредяването в Куба през 1994 на Национален Център за научни изследвания в областта на озонотерапията. Биохимичните проучвания на механизмите на озонотерапията са отчасти и заслуга на дългогодишната работа на въпросния кубински институт и негови учени като Silvia Menendez Cepero и Olga Sonia Leon Fernandez особено се открояват сред тях.

            През 1979г. е учредена и Международната медицинска асоциация на озонотерапевтите.

            Сформирана април 2005 в Ню Делхи, Индия и активно действаща по инициатива на италианската озонотерапевтична школа с главна квартира в Бреша, Италия е и Световна Федерация по кислородо–озонотерапия (WFOOT). Председателското място в WFOOT беше предадено от досега заемащия го румънски ортопед Stefan Tiron на Бразилия в лицето на проф. Antonio Teixeira (президент на ABOZ- Бразилската Асоциация по Озонотерапия) на провелия се 7-ми световен конгрес на организацията в Букурещ, Румъния, 5-7 май. 2022.

            2009г. е основана в Понтеведра, Испания Международна Федерация по Медицински Озон (IMEOF) със седалище в Мадрид с инициативата и под егидата на испанската медицинска школа по озон (AEPROMO). Днес тя работи активно под ръководството на Adriana Schwartz и Frank Shallenberger и събира всички научни статии и резултати от проучвания в областта на озонотерапията. В нейните международни конгреси участват лекари от различни специалности от страните на Европейския съюз, САЩ, Канада, Русия, Бразилия, Куба, Япония, Китай, Израел, ЮАР и други.

            Основният международен медицински документ и първи интернационален консенсус в работата с озон като методи и начини на приложение, показания, лечебни схеми, дози и концентрации е Мадридската Декларация по Озонотерапия. Тя е издадена юни 2010 от научен съвет на IMEOF, известен като ISCO ₃ - International Scientific Committee of Ozonetherapy и със съдействието на Кралската Испанска Академия по Медицина. Понастоящем, Мадридската Декларация по Озонотерапия има две ревизирани и допълнени издания (2ро издание юни 2015 и 3то издание май 2020) и се явява основен препоръчителен и консенсусен документ на световно признато ниво. Зад този успешен проект стоят усилията на испанската асоциация на озонотерапевтите (AEPROMO) под ръководството и със специалното съдействие на испански лекар акушеро-гинеколог Adriana Schwartz и голям международен екип, сред които и заслугата на имена като Velio Bocci, настоящия президент на ISCO ₃ – Gregorio Martinez Sanchez, Nabil Mawsouf и много други.

            До момента, в над 50 страни по света има действащи озонови практики в областта на медицината, козметиката, стоматологията и ветеринарната медицина. На разположение на озонотерапевтите вече е функционираща международна библиотека по озонотерапия с огромен брой публикувани научни материали, ръководства, резултати от проучвания и статии, вече надвишаващи 3300 документи към май 2020.

Как произвеждаме озон?

Озонът се произвежда от медицински /чист/ кислород в специален апарат под въздействието на изключително висок заряд електрическа енергия.

Медицински генератор на озон е специално устройство с техническа възможност да произвежда кислородно-озонова смес в подходящи съотношения, концентрации, дебит и обем, базирано на преминаването на кислород под налягане от контейнер през електрическа дъга с високо напрежение в изолирана тръба.

Озонотерапевтите са дипломирани лекари, допълнително квалифицирани и сертифицирани за работа с озон в медицината, които с помощта на съответната апаратура и обучение извършват озонотерапия в областите и специалностите, в които са единствено компетентни.

Ефекти на озона върху човешкото тяло:

1. Антивирусно, антибактериално и фунгицидно действие /убива различни видове вируси, бактерии и гъбички и предотвратява повторното им появяване/
2. Активира антиоксидантните защитни системи на организма, способства неутрализирането на свободните радикали.
3. Имуномодулиращ ефект – в зависимост от дозата може да действа стимулиращо или потискащо имунитета, поради което може да се прилага както при вторични имунодефицитни състояния /след продължително боледуване/, така и при автоимунни заболявания.
4. Директен ефект върху дихателната и сърдечно-съдовата система: подобрява микроциркулацията, намалява периферното съдово съпротивление, повишава еластичността на мембраните на еритроцитите и като краен резултат намалява кислородния глад в клетките – поради това с озон се повлияват хипертоничната болест и исхемичната болест на сърцето.
5. Увеличава количеството на доставяния кислород до тъканите и по този начин води до по-доброто му усвояване.
6. Озонотерапията влияе върху липидния метаболизъм. Озонът окислява мастните киселини, което води до намаляване на холестерола, общите липиди и триглицериди в кръвта - създават се благоприятни условия за защита на съдовете от атеросклероза.
7. Озонът има мощен аналгетичен и противовъзпалителен ефект, които се потенцират взаимно.
8. Детоксикиращо действие: за профилактика и лечение на заболявания, причинени от метаболитни нарушения – затлъстяване, диабет /доказано понижава кръвната захар/, подобрява функцията на черния дроб.
9. Намалява нивото на пикочната киселина /която е причина за подагра/

Методи за озонотерапия:

• Интравенозно, мускулно, подкожно, вътреставно, инжекции в болезнени зони, инжекции в биологично активни точки
• В специални сакове/торбички/ за въздействие върху кожата (при диабетно стъпало, трудно зарастващи рани, кожни заболявания); изплакване или дрениране с озонирани разтвори на кожата и лигавицата
• Масаж с озонирано масло, ректални и вагинални инсуфлации